Когато я няма,
звездите умират,
самотна загива нощта...
Дъждът се излива,
всеки път щом заспива,
луната се сгушва в тъга...
Небето плаче,
виелици грачат...
Слепи, светкавици
дирят я пипом в тъма...
Сърцето боли го,
липса рани го...
Когато я няма в нощта...
© Лилия Всички права запазени