Когато за нищо не мисля.
Когато стихът ми мълчи.
Сънят вълноломно се плисва
в най-тъмното на очите ми.
И пламват цветя и дървета
с зеления звят на гора -
разлистена, мокра и нежна...
В тръстиките плува река
и къса рибарските мрежи...
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.