Господи, колко си красив
и някак странно замечтан.
Студен и хладно пресметлив,
обичан и искрено желан.
Дяволски подъл, нежен и мил.
Буен, тревожен и чудно засмян.
Късно разбрах че всъщност си бил
за други жени потаен и ням.
Смел, безразсъден и глупав дори.
Храбър, жесток и бурно жадуван.
Знам че понякога и теб те боли,
дори и кошмари че тайно сънуваш.
Кой е казал че мъжете не страдат,
че нямат чувства и са безразлично студени?
Те могат да плачат и бягат
от себе си, от света и от мене.
Мъжете също страдат сломени,
но са горди и за прошка не молят.
А може би затова са родени,
да страдат, да мълчат и да се борят.
Крият дълбоко своята болка,
водят със себе си страшна борба.
Може би само ти и аз знаем
цената на една мъжка сълза!
© Малена Всички права запазени