Седим си в кръчмата, като във Ада,
две вещици и тъжен общ рефрен...
Но не Лукавия, а Господ сяда
до нас и пълни чашите с абсент!
Словата ни, оръжие смъртоносно,
а погледите – огнени стрели
и между нас една любов виновно
очаква някой тук да ù прости!
Но на Отеца хич не му е лесно
греховните чеда да утеши,
да поведе към царството небесно
ранените, изгубени души... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация