Кой кого ловува?

Разхождам се в гора от непознати

и изведнъж съзирам най-прекрасната жена.

А ти, най-свята от създанията святи,

изплъзваш ми се в нощната тъма.

Мъжът във мен решава мигновено:

ще те преследвам – просто няма как,

на красавица такава всичко е простено.

Готов съм да ме правиш на глупак!

Воден от първичните инстинкти,

от непознатите емоции залят,

аз търся те сред хилядите сенки.

Долавям бегло твоя аромат...

 Но настигам те и бързо те приклещвам,

най-накрая срещам те очи в очи.

В сюблимния момент объркано поглеждам

и осъзнавам – всичко туй диктувала си ти!

Върху страстта загубил съм властта си,

твърде късно просветление ме озари.

От началото ловецът ти била си!

Давай… във капана си ме примами!