Крилете й не са
пеперудено-сини,
имат цвят на разпалено слънце.
А очите й – диво- игриви
преобръщат света ти.
Стискаш в шепи
мъничко зрънце.
Зарови го – от него...
любов ще покълне.
Във косите й спри –
като шепот на вятър.
Кой ли снощи за тебе е плакал?!
© Нели Всички права запазени
Стихът ти е нежен като името ти!
Поздрави!!!