Кой ли би разбрал смъртта на топлината, сковаващият студ, плачът на тишината? Треперащата сянка на гаснещи лъчи, умиращи в агония, потъващи в лъжи? Тревогата отлита, на вятъра във плен, вече няма нищо, няма нищо в мен. Мой единствен спътник е Майката Земя, само тя усеща, разбира само тя. Тръгнах аз по пътя, към края зъл и сив. Достигнах го. И знаеш ли? Там себе си открих...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.