Кой си, че не те познавам,
само име - без душа.
Проговориш ми и полудяла
в мислите си аз летя...
Кой си? – Вчера беше „Никой”.
Днес искам да си част от мен.
Чудиш се има ли причина,
не мисли, че мога да я знам!
Кой си? Пролетният вятър литнал?
Или пък жадуваният слънчев лъч...
Сърцето като цвят ми се разлиства
и очаква твойта топла гръд. ...