Кой си ти, така да ме усмихваш
със едно здравей и добро утро.
Сякаш с утрото ми влизаш
в къщата, и ми става топло, топло.
Кой си ти? Да питам ли лъчите
или може би луната и звездите.
Най-добре е да попитам ветровете.
Знаят те, нали прегръщат все посоките.
Може би ще те докоснат и ще сетят
твойта съшност с топлите вълни,
или просто моята усмивка
ще ти пратят с повей от мечти!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
в пазвата си носещ трепети.
Твоят бъдещ светъл празник,
който ще разпери пак крилете ти.