Ти питаш ме сега,
дали като тебе съм плакала?
Питаш не виждам ли болката ти,
защо се смея?
Питаш имам ли душа,
не съзирам ли сълзите ти,
била ли съм някога влюбена?
С насмешка ще ти отговоря!
Да, аз умеех да плача
и толкова силно болеше сърцето,
и толкова дни не излизах от вкъщи
в чакане сълзите да спрат и болката да отмине...
Ха... Каква глупачка бях тогава,
влюбена, неизлечимо влюбена...
Винаги измамници обичах,
цял живот се влюбвах аз в тях
и както теб в този час,
аз молих, плачех, страдах и на колене стоях...
Един ден омръзна ми все мен да ме боли,
заклех се, че истински пак ще обичам,
ако човекът до мен бъде само един...
И никога повече аз не заплаках,
не дадох на никой любов,
а ти кой си, че да я искаш ?
Който и да си, не си...
Аз само него вечно ще обичам !!!