Разпукайте сърцата си за обич,
цъфнете в необмислена усмивка.
Търсете си смеха по късна доба,
завийте тишината със завивка.
При липсата на някой - отворете
душата си и времето ще плаче
до вас, горчиво, чисто - от морето
ще носи лъч във вечерна погача.
Заобля се светът като въздишка,
протяга се красиво като коте,
помисля си, че имате каишка
и хваща я с умелия си нокът. ...