rosy88 (Росица Младенова)
56 179
24.11.2023 г., 8:53 ч.

Коледа 

  Поезия » Любовна
635 2 5

 

На Д.

 

 

Когато летните момичета заплачат

със сълзите на есенни жени,

тогава напълни за мене чаша.

Тогава ти за мене си спомни!

 

Не беше писано да бъда Пролет.

Не помня -  безметежни, майски дни.

Не помня -  лекият ти първи полет.

Ни първите слани.

 

Но помня как родихме се в прегръдка.

Ти в твоето. Аз в моето легло.

И как заспивах, как дочувах стъпки

във  думите ти - мраз върху стъкло

 

Във думите ни - музика и рими,

сред още думи като смях и мед...

Обичам мойто късно осъзнаване.

Обичам твойта наглост на поет.

 

И нека летните момичета да плачат

със сълзите на есенни жени.

След всичко преминаващо оставаме.

Без никога да шепнем: "Остани!"

 

София

24.11.2023 г.

© Росица Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Роси!👍🌹
  • Препоръчвам!
  • Обичам мойто късно осъзнаване.
    Обичам твойта наглост на поет.
    И нека летните момичета да плачат
    със сълзите на есенни жени.
    След всичко преминаващо оставаме.
    Без никога да шепнем: "Остани!" Много е хубаво. Роси.
  • "Когато летните момичета заплачат
    със сълзите на есенни жени"...
    "Обичам мойто късно осъзнаване.
    Обичам твойта наглост на поет"
    ––––––––––––––––
    !!! смълча ме
  • Красива болка!
Предложения
: ??:??