25.12.2009 г., 19:54 ч.

Коледа е жива 

  Поезия
704 0 4

Коледа е жива

 

Вали тъга, изцежда  ми душата.

Топи се коледна мечта.

Жесток и злонамерен вятър

звънчетата ù разпиля.

 

Преваля полунощ. Аз съм уморен,

от работа направо ми се плаче.

Събужда се хлапето в мен,

размахва молив в моите клепачи.

 

Аз го пропъждам. Много ми се спи.

Показвам му със пръст вратата.

То се завръща с първите петли,

присяда тихомълком на кревата.

 

Обидих го и много ми е жал -

какви години преживяхме с него.

Не исках да ме види побеснял -

животът труден  от сърцето ми отне го.

 

Прегръщам го с треперещи ръце,

аз топлината си ще върна.

С усмивка в моето лице

доволен утрото ще зърна.

 

Валят парцали в моята душа -

разкъсана, самотна и студена.

И преспи бели трупат връз калта

снежинки свято сътворени.

 

Пречистени безпаметно летят,

дете в простора им се рее.

Щастлив протяга ме сънят

и се пробуждам - Коледа ми пее.

 

 

 

 

 

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??