Ой, Колèдо, мой Колèдо!
Пръч, овца, коза, говедо…
- Де ги има тез създания?
- Във Народното събрание!
Пръчът е Радан,
овцата - Цачева.
А пък говеда и кози,
отдето минеш
през парламента -
със лопата да ги ринеш!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Напълно съм съгласен с тебе. Най-нетрайна и най-неактулна във времето е гражданската поезия. Съдържанието й се оказва неважно, невярно или неактуално, като това на старите вестници. Особено пък що се отнася до споменаването на имена.
В поемата ми "Командир" има два реда за Тодор Живков и четири реда за Добри Джуров. Поетът Иван Карадачки като ги видя, ми каза: "Това го изхвърли. И никога не се обвързвай с имена, защото ти не знаеш какви са ги вършили и каква ще е утре оценката за тях."
И в книжката ми "Шибана държава" (с подзаглавие "Спомени за Жельовото време" в някои стихотворения се споменават имена на някои политически от онова време личности, които вече никой не знае. Появили са се, навредили са с каквото са могли и са изчезнали.
Така ще стане и с тия. И ако стихчето бъде прочетено след няколко години, ще предизвикват само недоумение - какви ли са тия?
След две-три години имената задължително трябва да отпаднат. Но дотогава нека да стоят, да ги характеризират.
Така си мисля, макар всичко да е толкова незначително, че да не заслужава никакво мислене.