КОЛЕЛОТО
Когато Бог ни срещна,
не знаех, че си любовта,
само знаех, че си грешна,
въпреки че нямаш красота.
А може би не виждах
очите зад твоите очила
и само те обиждах,
а ти нещастна си била.
И най-случайно
нещо с теб се случи,
да, не е случайно,
но искам между нас да се получи.
Завъртя се колелото и сега
незабележим съм аз.
При мен на гости е твоята тъга
и само тя над мене има власт.
© Иван Иванов Всички права запазени
Прекрасен стих, докосна ме...усетих болката ти..
Нека щастието прогони твоята тъга!