1.06.2021 г., 8:57 ч.

Колелото на живота 

  Поезия » Свободен стих
565 0 3
Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше
можем да затворим кръга, историята е дълга
поставяме начало - светлините се сливат
аз ще съм там, където си ти , винаги
на много места едновременно, отляво, вечната спътница.
В подножието на планината ни, дочуваш стъпките-
рисувам ти чайки в снега, нежност и викове
отдавна не съм стопявала дистанцията, близостта ме уплаши. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Предложения
: ??:??