kambera (Пламен Енчев)
9 25
6.01.2012 г., 10:16 ч.

Колет от рози и мечти 

  Поезия » Любовна
772 0 4

В кутийка
с черно кадифе,
положих
моето сърце,
букет от рози,
увит във прежда
от мъничко мечти
и лъч надежда.

Това Аз спретнах -
пощенски колет.
Адреса си припомних
и беше той проклет.
Извадих
моите мечти.
Прибрах
надеждата дори.

Сърцето,
що ти подарих,
на топка смачках
и пиша стих след стих.
Защо, съдба, си тъй
жестока?
Не се ли трогна
от любов дълбока?

Душата ми
е вече изморена,
самотна, болна,
изтощена.
И всяка клетка
в тялото ми страда,
ръце протягам,
моля за пощада.

А розите
са станали на прах,
листата им
във шкафчето събрах.
Бодлите им
в леглото са разпръснати,
а мислите по теб -
прекъснати...

© Пламен Енчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??