Цяла нощ за тебе търсих думи
и все не са достатъчно добри.
Времето, заспало помежду ни,
покоя на съня ми разруши.
Умората по клепките се стича
в солени, малки капчици роса.
Луната пред прозореца съблича
воала си и пречи ми да спя.
Листът, изписан с думите по него
(за тебе съчинени от сърце),
намачкан чака някой да го вземе –
да го изхвърли… или да го прочете… ...