Колко нощи още ще разтягам залези
...по незасъхнали картини?
Колко зими още ще очаквам набези
...в сънища прогизнали?
Колко стари ще осъмнем, падайки
...от ненадеждни парапети?
А градяхме ги, оставяйки
...себе си като портрети
над камина.
Колко още свещници ще
изгорят
над изстинали блюда
за двама.
Колко още погледи
ще се стаят
ЗАД бутилката
ПОД бара?
Колко още смисъл
ще отнемем
в дишането
ни умерено?
Всичко
беше
за
после
дно.
© Ареола Всички права запазени