Посветено...
Прекършени звезди угасват.
Черни облаци пускат воали.
Колко трябва да пораснеш,
да видиш истини приспани?
Крачки, които подхлъзват,
сълзи, неизмили очите,
мисли, които не дръзват
и оставят нишки в косите,
сирота, която стяга сърцето,
две ръце скрити завинаги,
гръм от тъга забита в небето, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация