Колко?
Тихо е,
толкова е тихо,
повече дори от жълтите листа в сезона на дъжда
и от безкрайно гледащия някъде камък,
и от вечното сърдито небе.
Дори и от птичките, които не пеят вече своята последна песен,
няма я и шумната река
и гъделичкащото лято.
Пусто е,
толкова е пусто,
повече от нищото в пустиня, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация