Колко дълго те търсих
Колко дълго те търсих и чаках,
колко дълго без тебе живях…
В стиховете аз тебе рисувах
и за тебе красива аз бях.
Всяка дума превръщах във болка,
всяко чувство във чакан успех.
Всяка тайна ме правеше силна,
все към тебе, към тебе вървях.
Само ти си най-синьото утро!
Само ти си красивият ден!
И мечтите се раждат, когато
ти си мислиш отново за мен.
Само ти си безкрайният изгрев!
Само ти си във мойто сърце.
Само ти си най-нежният припев!
Само ти ме превръщаш в дете.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени