Колко хубави реки
във България аз зная -
от граничната Тимок,
до граничната Резвая!
Тимок е смок,
Искър е бистър,
Вит е сърдит,
Осъм виси на косъм,
Росица е хубавица,
Янтра - брилянтна болярка,
Русенски лом е фантом,
Тополница е злосторница,
Стряма тече по пижама,
Тунджа полива рози,
Камчия дънери вози,
Ропотамо е с пушка през рамо -
там цъфтят лилии само,
Велека тече полека -
тя е и кротка, и мека,
тихичко шава Нишава,
Ерма е буйна и дива -
път през скали си пробива,
Места е бяла невеста,
Струма тича по друма,
Въча умора не знае,
Чая си пие чая,
Арда живее в мансарда,
а пък, сред всички, Марица,
е над реките царица!
Как обичам да се скитам
в ясни дни покрай реките,
и да гледам как водите
се провират край скалите!
Но е мрачно днес небето,
черни мисли ме вълнуват:
бях на мястото, където
Скът с Огоста се целуват.
Скът води отровни влачи,
а Огоста горко плаче,
че дечицата им - мрени,
до една са изтровени!
© Ангел Чортов Всички права запазени