14.04.2006 г., 22:59 ч.

Колко малко... 

  Поезия
814 0 3

Колко малко...

От колко малко имам нужда,
за да се усмихна, за да продължа...
една милувка, топъл поглед...
и щастлива ще съм пак.

Колко малко..., но го нямам
и безнадеждно скитам в деня...
с пречупени криле и все тъй сломена
изгубих вяра в света.

В красивото минало се връщам,
понякога..., за да се утеша,
убитите надежди пак прегръщам...
с опит да ги съживя.

В пепелта все още пареща се ровя
там дет изгоря... всичко свято,
неуморно сълзите си аз роня...
от пропилените дни... боли сърцето.

Колко малко... само искам...
влюбен поглед в мен аз да срещна
и тогава ще изгарям, ще обичам
ще съм безумна и гореща.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??