Колко много слънца, а още е тъмно.
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето.
Едно сърце ни трябва, но във небето,
политнало от дума – една, една, едничка.
„Обичам те” да чуе – това разкрива всичко.
© Мариян Всички права запазени