Anita765 (Ани Монева)
296 11763
29.01.2017 г., 22:15 ч.

Колко му е 

  Поезия
473 2 11

Навън е бяло, спи капчука.
Рисува вятърът стъклата
и гледа със очите на кошута
картината му тишината.

 

Смълчана вечерта запалва
една луна и няколко звезди.
И колко му е да повярвам,
че всичко ще се заскрежи.

 

И колко му е да замръзна,
наметната със зимен шал.
Студът си знае как да връзва
с тъкани нишки от печал.

 

И колко му е да заплача.
Сълзата ми да пресече студа,
да светне – бисер в здрача,
да парне после твоята ръка.

 

И колко му е… Ти се смееш.
Чертаеш на прозореца сърце.
Ех, колко му е!  Вятърът немее
пред топъл чай и две ръце.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??