Колко още ще ме караш да страдам.
Не ти ли беше достатъчно, че уби и
последната ми надежда за любов.
Може би не... Може би искаш да
ме изпепелиш цялата. Да погазиш и
малкото достойнство, което ми остана.
Душата ми превърна в жалка скитница.
Вкопчи се в сърцето ми със остри нокти
и го разкъса на хиляди парченца.
Какво още искаш да ми вземеш?
В мен остана само самота...
© Александра Николова Всички права запазени
Никой не може да ни го отнеме,освен ако ние не му разришим!
Прекрасен стих,от прекрасно момиче!