Колко отдавна беше това...

Тогава щастливо склонила глава

заспивах на твоето влюбено рамо.

И имаше смисъл единствено само

това, че  се будя красива до тебе.

От  въздух ми беше по-скъп, по-потребен.

Разбирах те с поглед, дори без слова.

Колко отдавна беше това...

Сега ми се струва на друга планета

бях сякаш. От лудост по тебе обзета.

Колко отдавна беше това...

Ти беше ми лък, а аз – тетива.

Но тръгна. Остави ме без сетива.

Колко отдавна беше това,

че чак ми се струва измислица бяла.

А всъщност тогава съм само живяла.