radiola (Рада Димова)
176 3129
28.06.2015 г., 21:24 ч.

Колко пъти препъвам се нощем 

  Поезия
748 0 14

 

                                 Колко пъти препъвам се нощем

                                 в лоши сънища, в чужди злини...

                                 На миналото паяците още

                                 плетат си паяжини от вини.

                                 Полека-лека в ъглите се сгушват

                                 и наблюдават с ококорени очи,

                                 най–малките съмнения надушват,

                                 а после всяка радост ми горчи...

                                 На миналото паяците неуморни

                                 плетат, разплитат, после пак плетат,

                                 понякога разгорещено спорят

                                 и дъвчат истината като плът!

                                 А истината – тя е просто път,

                                 по който всеки грешник се завръща,

                                 достигнал  тленната си малка смърт

                                 в душата – винаги една и съща.

                                 Колко пъти оплитам се нощем,

                                 на миналото в мрежите вися,

                                 а през деня разплитам лошото...

                                 Да  можех само истината да спася!

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдрост има и в този стих!
  • Силни метафорични внушения! Много ми хареса! Поздрави!
  • Паяжини, а? Яхвам метлата и пристигам, да чистим заедно
  • И аз понякога и доста често на "на миналото в мрежите вися,а през деня разплитам лошото",как бих могла по моя път да продължа...?Поздрави,Рада!
  • Виждам, че вече повечето автори отговарят на всеки коментар, което лично мен много ме затруднява, освен това ми се вижда излишно.Ако някой е поставил въпрос на автора, разбира се, трябва да се отговори, но това безкрайно благодарене ми е леко шантаво и смешно. Затова благодаря на всички. Дано това, което написах пък да не засегне някой...Просто нямам време. Но, ако такъв ще бъде редът, ще го спазя и аз!
  • Толкова познато усещане...
    Вечер когато тези спомени избухват...И се питаш коя съм аз,
    тази денем, или тази нощем?
  • На миналото мрежите...
    Много силна картина създаваш с тези натрапващи се паяци и паяжини, леко зловеща някак!
    Всички се губим и оплитаме в миналото, но наистина този твой образ е запомнящ се!
  • Развъждаме какво ли не из себе си, но паячетата са може би най-упоритите гадинки. Усещаме осезаемото им присъствие, едва когато щурчетата ни са на привършване.
  • То май наистина животът ни е като паяжина,все се стремим да не я разкъсаме,било от хубави или несбъднати моменти!Харесах!
  • Преди да си легна и преди да съм се оплела отново, искам да ви благодаря,мои виртуални приятели! А и не съвсем виртуални!
  • Рада, кой, ако не ти може да пише така така неустоимо за изгубеното във времето и съпътстващата ни носталгия! Запази и себе си и истината!
  • Много силен образ са тези паяци на миналото, мкоито плетат мрежи от вини и ни отнемат всяка радост.
    Познато ми е Раде, но не съм се сетила да го отразя в стих, а след теб е вече невъзможно.
    Поздравления за успеха!
  • Мъдри редове, Раде:
    "А истината – тя е просто път,
    по който всеки грешник се завръща,
    достигнал тленната си малка смърт
    в душата – винаги една и съща."
    Аплодисменти и само възхищение!
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??