Ръката ми се отваря,
когато звездите са тъй ниско.
Като струна дълбока звъня,
като лист не оставящ кръгове
в чиста вода.
Само мъртвите го разбират.
Мъртвите имат свои пътеки,
своя истина, своя усмивка.
Живите – своя жестокост.
Преминал прага на очите си –
виждам илюзията на трудностите,
отражение на сенките в трудни дървета. ...