12.02.2015 г., 22:22 ч.

Колко сме малки 

  Поезия
386 0 1

Не чакам да падне небесна манна.

Не търся и оня митичен елей.

Мечтая за една чиста Земя.

И слънцето да не спира да грей.

 

Неразумни сме ний. И жалки.

Земята ни храни. Ние я тровим.

И усещаме колко сме малки,

когато в нея мъртвите ровим!

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силна поезия, която замисля и възмущава! Всеки от нас би трябвало да се чувства гузен и примирен!
Предложения
: ??:??