6.05.2017 г., 15:07 ч.

Колко тиха любов е потребна 

  Поезия
3624 21 26


Отведи ме, където лекуват с обичане – раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.

 

Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми.
Оглушах за копринено меките гърлени звуци.
В безсърдечния свят и сърцето умира от викове.
Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци.

 

Тишината е звук, с който Господ говори на хората,
но забравих какво. Помня само, че беше целебно.
Разболях се от шум и горчиви човешки истории.
Колко тиха любов на ръмжащия свят е потребна?

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??