6.11.2008 г., 20:04 ч.

Колко трепетни души 

  Поезия » Любовна
5.0 (2)
602 0 2
с горест скрита във сърцата
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни
шепнат и изричат те
думи нежни и любовни.
Колко пламенни сърца
в доби късни и потайни
трепкат и изгарят те
в страсти бурни и безумни .
Колко грейнали лица ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Предложения
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...
  • Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
  • Мен ли питаш какво е любов! Де да знаех как да ти кажа! Тя е малка, а всъщност – живот и не можеш да...

Още произведения »