25.02.2007 г., 13:11 ч.

Колкото и мрачна да звучи, това е истината, не я ли прозираш? 

  Поезия
638 0 0

Когато надеждата умира бавно,
когато спомените разкъсват душата,
когато болката убива славно,
когато времето спре да тече
и единствено сълзите продължават да се стичат,
когато съзнанието се замъглява от глухи писъци,
когато дори очите почнат да болят,
когато хората те гледат безразлично…
Тогава животът вече губи своят смисъл.
И независимо колко се стараеш да го направиш поносим,
той те мачка с всички сили,
строполява железните си юмруци върху теб…
А те продължават да те гледат безразлично…
Хора, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО УБИВА!

© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??