Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват
по улици шумни из същия град,
сънуват в телата от ситост пребъдват,
а всъщност душите умират от глад.
Сънуват, че знаят, че могат, че властват,
наясно са. В сънно упойваща смрад.
И свише не искат. От никой! Опасност!
Най-тъжните хора от спящия град.
© любимка Всички права запазени