КОМАНДНО ДИШАНЕ
Апаратът е включен. Последни секунди до края.
Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
Пропищява надежда - сирена от влака последен.
Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено.
И без синусов ритъм. Нима е изчезнал? Къде е?
Полудя ли дисплея? Не смея да гледам! Не смея!
И затихва екранът. Животът предал се е вече.
Изпотени са пръстите. Кръстя се... Кой се отрече?
Вече нищичко няма. Машина. Дъхът е изкуствен.
И целувам уплашена страшните, мъртвите устни.
И със същите пръсти, с които се кръстя, посягам ...