От тишината песен ще извая
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято,
в морето ще съм път за платноход.
В снега ще нарисувам топло лято.
Кому е нужен свят без страст и плод!?
© Данаил Таков Всички права запазени