Сън си имам, като хала
ме връхлита всяка нощ.
В него с тебе все сме двама
и се любим... до немощ.
Ден си имам и витая
в него с мисълта за теб.
Много искам и мечтая
да ми купиш един бял кон.
Да го яхна, щом се съмне.
Облаците да ми станат дом.
Там, високо над мъглите,
да се сбъдне този сън.
Конят грива да развее -
като приказка за теб.
Аз косите да развържа,
за да вържа те до мен.
Този сън да стане явен,
да зазори във слънчев ден.
Не разбра ли, че те любя,
искам те - да си до мен.
© Евгения Тодорова Всички права запазени