Първо чух звука на светлината -
малка песничка от него съчиних.
После се заслушах в реката -
куплет за песничката сътворих.
А после, разхождайки се в гората
се спънах в радостен пейзаж –
Едно дърво играеше с водата,
а пък цвете пееше с пълен глас.
Поспрях се и послушах песента му
Нежна прелест от божествен глас.
А после... малко завистливо отбелязах,
че неговата песен беше по-добра.
Върнах се при светлината –
хармонични звуци прегръщащи деня.
Заслушах се замислено и отбелязах,
че от тази песен няма по-добра.
Тогава радостно засвирих.
Опитах се да пея с чуден глас.
А после...гората затихнало застана
и заслуша се в песента.
И тогава... мисля чудо стана!
Дърветата запяха с басов глас,
цветята с фалцет припяват,
а солото запя една изгряваща звезда.
Песен от приказна емоция,
цялата гора заля .
А Луната усмихнато застана,
тайничко заслушана в песента .
© Деяна Всички права запазени