Душата тъжна е цигулка,

огласяща нощта в самотен час.

С акорди, снети от живота,

предава песента ми и без глас.

Дали ме чува някой,

или отлитат звуци надалеч,

а може би се сливат с чужди 

                 сълзици кехлибар.

На тъжната цигулка

понякога дочувам да приглася -

                 пиано скръбно.

И вслушана в концерта на съдбата,

видях ги да танцуват две души,

обсебени една от друга,

обречени на вечни дни.