След сто години чуден брак
без никакви проблеми,
съдбата ме препъна с крак
и с ядове големи:
Жена ми - тръгна на протест,
ей тъй да протестира.
В ущърб на нечий интерес
площади да блокира.
На Лъвов мост си прави плаж
до две огромни батки.
По цели нощи, там е страж
пред няколко палатки.
Размахва лозунги с надслов:
Бандитите в пандиза!
От дни не мисли за Любов
в триъгълната криза.
Крещи: Оставка, в пек и зной,
и страшно се нервира!
Не ме нарича: Мили Мой,
когато се прибира.
Но аз я чакам - всеки ден,
с бутилчица в ръката!
А тя си идва - с хубав тен
и мята се в кревата.
Обръща ми - веднага гръб
и тутакси заспива.
Лежа до нея в пълна скръб,
меракът ми изстива...
Не зная - как ще издържа
на нейните прояви.
И колко нерви - ще хабя
сам с шоуто на Слави!
Ще чакам месец, даже два,
навярно ще поплача!
Но силно вярващ в Любовта,
в протеста ще закрача!
А там - ще викна вечерта
над жълтите павета:
- Върнете - Моята жена!
Отровни мекерета!
Юри
Йовев
Август
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени