Вечерта
очите ти са сини
като безбрежен океан,
който ме залива
с безкрайна нежност и любов...
На сутринта
очите ти са сиви
като градоносен облак,
който ме убива
с ледената си студенина...
... Като че ли така
ме наказваш за страстта,
която съм предизвикала у теб,
за пожара във кръвта
и тържеството на сетивата,
както и за болката в душата,
когато си далеч от мен...
За нея също ме наказваш
най-често със мълчание,
защото те боли, нали?!?
И не можеш да се примириш,
и копнежа да успокоиш,
когато съм далеч от теб...
© Ивайла Славова Всички права запазени