Посрещнат залез и изпратен изгрев...
Да се обгръщаме с тъга - не трябва!
И кулите на замъка мечтан
не са стопени още от забравата.
Да те отхвърля - всъщност няма смисъл -
усещам сянката ти зад далечината.
А силуетът ти забързан е насам,
към мислите ми неупоменати
и непризнаващи промяната наоколо -
те трябва да открият първообраза!