Понякога ми е достатъчно само да те видя,
дори и да е само за един единствен миг,
понякога ми е нужно само да те видя,
за да потъна в безкрайността на очите ти,
за да замина в нюансите и контраста им,
да замина надалеч, надалеч в света им.
Да избягам в безкрайността на очите ти,
в красивите ти очи, в очите ти да потъна.
И дори да се обичаме в тишината и ехото и,
и дори, дори и да сме далеч един от друг,
в сърцето ми нежно, нежно живееш ти,
като кантус на неспокойни в ято птички,
като лъча на утринта над някой сив облак.
И дори животът ми да се превърне в скитница,
и дори, дори животът ми да бъде очакване,
ще те чакам, ще продължа, ще живея за теб…
© Лили Вълчева Всички права запазени