31.05.2018 г., 11:11 ч.

Копнеж 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
338 0 1

Копнеж

Животът отминава.
Той граби от мене с шепи,
от младостта ми, от усмивката,
от душата и сърцето,
но аз вървях, не спирах
сърцето е по-силно и обичам,
душата ми изпълнена с копнеж.
Пътеката на живота ме мами,
много време бях сама,
уча сърцето ми да не мрази,
да обича и да дарява любов.
И всичко в мене израстваше,
вървеше всичко в крачка с времето.
Срещи и раздели ме ограбваха,
но силна оставам за децата,
за времето и любовта.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??