Ти тръгваш в тъмнината,
а в стаята, след тебе,
трепери тишината -
нощта крила разпери.
А аз, все тъй, бездумно
споделям със звездите,
и тихичко, безшумно
търкулват се сълзите.
Отново ги преглъщам,
а искам да се смея!
В съня си те прегръщам -
в илюзия живея.
Ръцете ти сънувам
по тялото си жарко,
очите ми целуваш,
но само сън е...
жалко!!!
© Валка Всички права запазени