18.04.2017 г., 23:43 ч.

Копнеж 

  Поезия » Любовна
4.5 (6)
1963 3 3
Ти си моят свят, дъх и Вселена.
Ти покълна в мен нежност и грях.
Ти си моята Обич неземна –
чакан дъжд във пустинна земя.
Ти разчупи леда и погали –
с топъл лъч прероди същността.
Ти докосна душата с омая...
Тя възкръсна и в миг оживя.
Ти пробуди в сърцето ми трепет,
дълго чакан... Недолюбен... Мечтан...
Всеки полъх е люлка небесна,
всяка пролет капчуков гердан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Предложения
  • А трябваше да бъде слънчев ден и трябваше да бъде чудно лято... Но не! Нахълта юни зъл, и в мен оста...
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
  • Когато го видях към мен да идва, затичах се пътеката да чистя - от избуяли тръни и коприва. И радост...

Още произведения »