5.07.2006 г., 16:32 ч.

Копнеж 

  Поезия
957 0 6



А как хубаво  беше! –

стихийно безвремие от смях и надежди,

нестихващи блянове и любовни копнежи.

Мигове чакани - очарователни, нежни

и блянове - истински, чувствени, вечни

 

А сега –

Така безумно студено е!

Сиво, измислено, стъклено време!

 

А как искам отново  усмивка да даря на деня! –

и да си върна света от емоции,

който безмълвно изчезна...

 

© Деяна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??