КОПНЕЖ
Скука свила е гнездо в къщи
и мрака тя дели с моята душа.
Но явно тясно й е в тез квадрати,
щом капан заложила е и на духът ми.
С препятствие високо аз отново трябва да се боря,
за начало – да прогоня есента със собствени ръце,
а после – вратите тежки аз широко да отворя
и нека зимен хлад събуди моето сърце.
Тогаз, надявам се, тез мъртви есенни листа,
които толкоз дълго аз пазех в домът ми,
да отлетят, оставяйки след себе си следа ...