Не знам дали е точно стихотворение:) Просто седнах и го написах , а вече какво се е получило ще се видат отзвуците (ако има такива де:).
Обичам погледа ти ,
толкова искрен и пълен с любов.
Усещам с всяка частица от тялото ми
твоите очи.
Очи, копнеещи да докосват със страст, жадуващи за всяка тръпка,
пропълзяваща толкова бързо,
но и толкова сладка.
Дъхът ти гали кожата ми,
устните ти я целуват,
а очите се любуват.
Допирът до мен възбужда сетивата ти ,
притъпява разума
и сърцето започва да бие по-силно
и още по-жадно за всеки трепет,
за всяко желание.
Отдаваме се един на друг с всяко движение,
както пламъкът копнее да се разпалва
все повече във всеки следващ миг.
Все едно си чакал всеки ден
да се случи това между нас.
Толкова ясно ти се струва,
но и толкова загадъчно от още преливащи, нови и неутолими страсти,
напиращи в съзнанието ти.
А луната скрива всичко от чуждите погледи със своето наметало на нежността.
© Елена Александрова Всички права запазени